германизирал

Речник на българския език

1. германизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

германизирал е производна форма на германизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. германизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

германизирал е производна форма на германизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. германизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

германизирал е производна форма на германизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. германизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

германизирал е производна форма на германизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).