гепили

Речник на българския език

1. гепили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гепили е производна форма на гепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гепили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гепили е производна форма на гепя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).