гепила

Речник на българския език

1. гепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гепила е производна форма на гепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гепила е производна форма на гепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).