гарнирахте

Речник на българския език

1. гарнирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

гарнирахте е производна форма на гарнирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гарнирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

гарнирахте е производна форма на гарнирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).