гаврътвало

Речник на българския език

1. гаврътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гаврътвало е производна форма на гаврътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гаврътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гаврътвало е производна форма на гаврътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гаврътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гаврътвало е производна форма на гаврътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гаврътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гаврътвало е производна форма на гаврътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).