гаврътвал

Речник на българския език

1. гаврътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гаврътвал е производна форма на гаврътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гаврътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гаврътвал е производна форма на гаврътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гаврътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

гаврътвал е производна форма на гаврътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гаврътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гаврътвал е производна форма на гаврътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).