въстанело

Речник на българския език

1. въстанело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въстанело е производна форма на въстана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въстанело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въстанело е производна форма на въстана (мин. деят. несв. прич. ср. р.).