въстанало

Речник на българския език

1. въстанало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въстанало е производна форма на въстана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въстанало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въстанало е производна форма на въстана (мин. деят. св. прич. ср. р.).