въсил

Речник на българския език

1. въсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въсил е производна форма на въся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въсил — мин. деят. св. прич. м. р.

въсил е производна форма на въся (мин. деят. св. прич. м. р.).