вършил е

Речник на българския език

1. вършил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вършил е е производна форма на върша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вършил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вършил е е производна форма на върша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).