върнел

Речник на българския език

1. върнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

върнел е производна форма на върна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. върнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

върнел е производна форма на върна (мин. деят. несв. прич. м. р.).