вържело

Речник на българския език

1. вържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вържело е производна форма на вържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вържело е производна форма на вържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).