въргаляло

Речник на българския език

1. въргаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въргаляло е производна форма на въргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въргаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въргаляло е производна форма на въргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въргаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

въргаляло е производна форма на въргалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въргаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въргаляло е производна форма на въргалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).