въргалял

Речник на българския език

1. въргалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въргалял е производна форма на въргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въргалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въргалял е производна форма на въргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въргалял — мин. деят. св. прич. м. р.

въргалял е производна форма на въргалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въргалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

въргалял е производна форма на въргалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).