вървила

Речник на българския език

1. вървила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вървила е производна форма на вървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вървила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вървила е производна форма на вървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).