вървил

Речник на българския език

1. вървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вървил е производна форма на вървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вървил — мин. деят. св. прич. м. р.

вървил е производна форма на вървя (мин. деят. св. прич. м. р.).