вървел

Речник на българския език

1. вървел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вървел е производна форма на вървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вървел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вървел е производна форма на вървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).