въплъщавал

Речник на българския език

1. въплъщавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплъщавал е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въплъщавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплъщавал е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въплъщавал — мин. деят. св. прич. м. р.

въплъщавал е производна форма на въплъщавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въплъщавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въплъщавал е производна форма на въплъщавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).