въплътял

Речник на българския език

1. въплътял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплътял е производна форма на въплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въплътял — мин. деят. несв. прич. м. р.

въплътял е производна форма на въплътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).