въплътявал

Речник на българския език

1. въплътявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплътявал е производна форма на въплътявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въплътявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплътявал е производна форма на въплътявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въплътявал — мин. деят. св. прич. м. р.

въплътявал е производна форма на въплътявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въплътявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въплътявал е производна форма на въплътявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).