въплътил е

Речник на българския език

1. въплътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплътил е е производна форма на въплътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въплътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплътил е е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).