въплътил

Речник на българския език

1. въплътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въплътил е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въплътил — мин. деят. св. прич. м. р.

въплътил е производна форма на въплътя (мин. деят. св. прич. м. р.).