въплъти

Речник на българския език

1. въплъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

въплъти е производна форма на въплътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. въплъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

въплъти е производна форма на въплътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. въплъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

въплъти е производна форма на въплътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. въплъти — повелително наклонение, ед. ч.

въплъти е производна форма на въплътя (повелително наклонение, ед. ч.).