въплътели

Речник на българския език

1. въплътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въплътели е производна форма на въплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въплътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въплътели е производна форма на въплътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).