въоръжило си

Речник на българския език

1. въоръжило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въоръжило си е производна форма на въоръжа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. въоръжило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въоръжило си е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).