въоръжило е

Речник на българския език

1. въоръжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжило е е производна форма на въоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въоръжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжило е е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).