въоръжило

Речник на българския език

1. въоръжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въоръжило е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въоръжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

въоръжило е производна форма на въоръжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).