въоръжила

Речник на българския език

1. въоръжила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въоръжила е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въоръжила — мин. деят. св. прич. ж. р.

въоръжила е производна форма на въоръжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).