въодушевил е

Речник на българския език

1. въодушевил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въодушевил е е производна форма на въодушевя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въодушевил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въодушевил е е производна форма на въодушевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).