въодушевило

Речник на българския език

1. въодушевило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въодушевило е производна форма на въодушевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въодушевило — мин. деят. св. прич. ср. р.

въодушевило е производна форма на въодушевя (мин. деят. св. прич. ср. р.).