въодушевил
1.
въодушевил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
въодушевил
е производна форма
на въодушевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
въодушевил —
мин. деят. св. прич. м. р.
въодушевил
е производна форма
на въодушевя (мин. деят. св. прич. м. р.).