възхитяло си

Речник на българския език

1. възхитяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възхитяло си е производна форма на възхитя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).