възхитяло
1.
възхитяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възхитяло
е производна форма
на възхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възхитяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
възхитяло
е производна форма
на възхитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).