възхитило
1.
възхитило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възхитило
е производна форма
на възхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възхитило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възхитило
е производна форма
на възхитя (мин. деят. св. прич. ср. р.).