възхваляло

Речник на българския език

1. възхваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхваляло е производна форма на възхвалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възхваляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възхваляло е производна форма на възхвалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възхваляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възхваляло е производна форма на възхвалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възхваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възхваляло е производна форма на възхвалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).