възхвалел

Речник на българския език

1. възхвалел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възхвалел е производна форма на възхваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възхвалел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възхвалел е производна форма на възхваля (мин. деят. несв. прич. м. р.).