възстановил

Речник на българския език

1. възстановил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възстановил е производна форма на възстановя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възстановил — мин. деят. св. прич. м. р.

възстановил е производна форма на възстановя (мин. деят. св. прич. м. р.).