възславил е

Речник на българския език

1. възславил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възславил е е производна форма на възславя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възславил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възславил е е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).