възславило е

Речник на българския език

1. възславило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възславило е е производна форма на възславя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възславило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възславило е е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).