възславила си

Речник на българския език

1. възславила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възславила си е производна форма на възславя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възславила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възславила си е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).