възславила

Речник на българския език

1. възславила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възславила е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възславила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възславила е производна форма на възславя (мин. деят. св. прич. ж. р.).