възславил
1.
възславил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възславил
е производна форма
на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възславил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възславил
е производна форма
на възславя (мин. деят. св. прич. м. р.).