възславело

Речник на българския език

1. възславело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възславело е производна форма на възславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възславело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възславело е производна форма на възславя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).