възславели

Речник на българския език

1. възславели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възславели е производна форма на възславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възславели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възславели е производна форма на възславя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).