възславел

Речник на българския език

1. възславел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възславел е производна форма на възславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възславел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възславел е производна форма на възславя (мин. деят. несв. прич. м. р.).