възсияло

Речник на българския език

1. възсияло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възсияло е производна форма на възсияя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възсияло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възсияло е производна форма на възсияя (мин. деят. св. прич. ср. р.).