възсияла

Речник на българския език

1. възсияла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възсияла е производна форма на възсияя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възсияла — мин. деят. св. прич. ж. р.

възсияла е производна форма на възсияя (мин. деят. св. прич. ж. р.).