възсияело

Речник на българския език

1. възсияело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възсияело е производна форма на възсияя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възсияело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възсияело е производна форма на възсияя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).