възроптавало

Речник на българския език

1. възроптавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възроптавало е производна форма на възроптавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възроптавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възроптавало е производна форма на възроптавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възроптавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възроптавало е производна форма на възроптавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възроптавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възроптавало е производна форма на възроптавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).