възродил

Речник на българския език

1. възродил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възродил е производна форма на възродя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възродил — мин. деят. св. прич. м. р.

възродил е производна форма на възродя (мин. деят. св. прич. м. р.).